Как се съобщава диагноза за рак?

[vanes]

Много сте тихи, когато съм добра

И без друго развалихме тотално от Книгата за похвали и оплаквания, затова ще я използвам за един сериозен въпрос с метастази от по-малки въпросчета.

Как се съобщава диагноза за рак?
Правилно ли е лекарите да кажат на пациента? И ако е правилно - кога и по какъв начин?
Близките ли трябва да кажат на пациента?
Или най-добре е да не му се казва?
Ако близките не искат да се казва на болния, че е болен от рак, имат ли право да спрат лекарите да му кажат?

Може ли човек сам да избере в коя онкоболница да отиде - т.е. аз знам само две - раковата и исул, но сигурно има и други.

[Bulgaricus]

По тона ти смея да спекулирам, че има и лично засегнат твой близък човек, може би не е много вероятно при тази история да става дума за "принципен" въпрос.

На най-трудните въпроси няма отговор. Няма решение. Няма препоръка.

Ако аз бих бил болен, казваше един професор, то не бих искал да съм единственият, който да не го знае.

От друга страна как звучи: "Имате рак...". Това звучи като: "Това беше, съжалявам.", само без "съжалявам". Звучи като смъртна присъда.

И в крайна сметка истиата е, че на определена група психично лабилни хора в интерес на тяхното здраве трябва много внимателно да не се казва. В около 95% от случаите обаче трябва да се каже, останалите или не са в състояние да разберат диагнозата (за това може да има много причини), или биха се самоубили или самонаранили, ако я знаеха.

Това тежко решение остава на този, който "има лиценз" да го каже и той трябва да прецени - лекуващият лекар е отговорен.

Близките, освен ако не са настойници нямат това право.

[vanes]

[vanes]

[Guest]

[vanes]

[vanes]

[ptomoff]

[vanes]

[Bulgaricus]

За съжаление няма начин, по който да се каже колко ще живее. Това зависи не само от точните засегнати участъци, видими на рентгеновите снимки, но и от това как ще реагира на двете терапии.

Не виждам смисъл в това да ти разказвам приказки - това е най-смъртоностното и непредвидимо раково заболяване с опастност от мозъчни метастази около 50%.

Пациентите умиращи от това заболяване, на които им е предложена лъче- и химиотерапия имат на приблизително 99% лоша прогноза за кратка и мъчителна смърт, която се предшества от дълга, болезнена и психически натоварваща химио и лъчетерапия, които отслабват пациента до неузнавание. Съжалявам.

Ако имате нерешени имотни или други проблеми сега е моментът да го направите.

Аз бих казал на пациента дирекнто, но бих го и обнадеждил, че това не е сигурна смъртна присъда, че трябва да се бори и да не се предава.

Ако се появят мозъчни метастази, то и съзнанието на пациента бива тотално поразено - комплексни неврологични симптоми се появяват.

Няма да те плаша повече, ако искаш да знаеш всичко в детайли, което не е за слаби нерви, мога да пиша отново, а ако не искаш, просто ще си замълча.

Поздрави,

[vanes]

Булгарикус,

благодаря ти за дългия и тежък отговор. Искам да знам всичко в детайли, т.е. искам да знам най-лошия вариант - за да нямам изненади, т.е. ако ще имам изненади те да са хубави. Според мен всяка болест е въпрос на психика - аз например никога не се разболявам, защото покрай мен постоянно има по някой за спасяване и не ми остава време. Рак обаче не съм виждала скоро. Бях в 1 клас, когато дядо ми умря от тумор в мозъка - след операция без полза и много мъки, но тогава не съм схващала смъртта и живота толкова сериозно, както сега. Сега, най-вероятно ще полудея. Но според мен, пациентите, особено когато те са мъже - не трябва да научават диагнозата си.

[jasi]

Здравей Vanes ,
защо ти трябва да знаеш за най-лошия вариант?Защо ти трябва да носиш този товар?
Да , ти наистина си силна щом си опората на всички около теб , но
не мисли , че можеш да се натоварваш до безкрайност!
И да знаеш с подлудяването до никъде не се стига. Не защото с лудостта ще направиш впечатление на някого , а защото загубите за теб и живите около теб ще са по-големи от вече съществуващите.
Темата , която поставяш изисква сериозни и точни отговори затова се въздържам от отнесените си виждания за живота и смъртта.
И все пак по отношение на това на кой да се казва и на кой да не се казва, че е болен от рак , мисля , че независимо дали са мъже или жени , трябва да им казват , че са болни от такава форма , която се повлиява от лечение , за да съдействат пациентите на лечението си , а не да се зачеркват преди да са им свършили дните.

[Bulgaricus]

jasi


И аз съм за това да им се казва, но повечето като чуят диагнозата и се предават. И все пак в действителност може би наистина няма оптимален вариант. В сферата ми на действие не ми се е налагало да водя тежкия разговор с пациент. Да, съобщавал съм лоши новини, но не съм бил отоговорен за това да го правя и така ситуацията е напълно различна.

vanes

Не знам дали ще е правилно да ти споделям впечетленията ми от годината ми работа при белодробната лекарка-хирург, където бях преди 2 години трудово зает.

Долавям и някакво (ще ме простиш, ама трабва да го кажа) "нездраво" желание за конфронтация с проблемите. Като гъба за дъска си - можеш още една буква да избършиш, още един товар да поемеш.

Така се движиш към midlife crisis, когато душата се е пристрастила към нещо, но тялото вече го не понася.

Освен това тази диагноза все пак не е 100% летална. И това не трябва да забравяме.

Сега искам много добре да си помислиш, дали наистина искаш да знаеш в умопомрачаващи детайли как настъпва физическата смърт при белодробен карцином или предпочиташ да си спестиш това.

[vanes]

Булгарикус,

аз искам да знам всички възможности, така или иначе има вероятност да ме връхлетят, но можеш и да сложиш някой и друг добър случай с болеста - ако е имало такъв.

[Bulgaricus]

Добре. Твой избор. Тогава трябва да ми кажеш за кой вид, тип и стадий става дума по епикриза, защото има 5 различни вида. Тогава ще получиш отговор.