Помощ,кой ще ме излекува?

[ptomoff]

[vanes]

[Bulgaricus]

[jasi]

[vanes]

[vanes]

[jasi]

[Bulgaricus]

Ако се скараш с тях ще стане само по-лошо.

[vanes]

Аз съм само на 2% от най-лошото според твоята и всеобщата статистика.
По-лошо може да стане само за тях!

[Bulgaricus]

И все пак бих се замислил какво казвам на и за лицата, държащи живота на баща ми в ръцете си.

[vanes]

[Bulgaricus]

[vanes]

Разговорът протече така:

- Добър ден, преди 2 седмици бях тук с баща ми и получихме дата за начало на химиотерапията за 17 февруари, възможно ли е да започнем по-бързо, защото се опасявам, че времето е прекалено много.
- Като ви е много времето си намерете друга болница.
- Няма ли възможност за по ранна дата, защото имам лошото усещане, че тази е много късно.
- Не е късно, щом така сме преценили.
- Никаква възможност?
- Никаква.
- Благодаря, довиждане.

Сега ще си запиша платена консултация с онколог-химиотерапевт в друга болница. Но ако и той ми каже че е късно - ще се върна с базука.

Истината е, че хич не мога да отреагирам адекватно, когато ми крещят и когато ми говорят тъпашки. Иначе аз с най-голямо удоволствие бих си намерила друга болница, но както казва Волтер - аз съм там за друго, не за безплатни съвети.

[ptomoff]

Според мен единственият начин да се стреснат е да заведеш дело, което дай-боже да спечелиш. Това няма да спаси баща ти, защото делата се точат понякога с години, но ще стресне самозабравилите се. Дори направо ти предлагам преди да отидеш в болницата да се караш, да отидеш при адвоката и с да им връчиш някакво писмо (например, че ако не спазят еди какви си срокове, ще ги съдиш). На първо място ти и баща ти имате право на информация - защо назначават толкова късно химиото, а не отговори от типа на "Като ви е много времето си намерете друга болница." Ако имаха разумен отговор, то трябваше да споделят с теб.

Ако искаш контакти на адвокат, който работи по лекарски дела (обикновено откъм страната на лекарите, но парите не миришат), ще ти дам.

[vanes]

ptomoff,
цяла седмица, единственото, което ме успокоява е твоят отговор. И Бог, който държи баща ми така смел и така жив! Да, ще поискам контакти на адвокат, но по-късно. Знаеш ли кое е лошото - всеки път ми е мъчно за тях. Преди 3-4 месеца, подадох оплакване в болницата, където бяха завели баба ми, когато я блъсна кола, като преди това написах мейл на шефовете на болницата. Само един ми отговори и ми каза как да си подам оплакването официално. В последния момент, пак ми стана жал за тъпите и написах, че това не е жалба, а само опит да ги накарам да започнат да се отнасят поне малко по-добре с всички уплашени, болни и едва дишащи хора, които всеки ден търсят помощ от тях. Никой не ми се е обадил за жалбата-писмо, за която имам входящ номер, но знам, че със сигурност поне малко съм им развалила илюзиите, дори да са се смяли над писмото ми заедно с шефовете си. Този път обаче няма да стане, достатъчно ми причинаха за 1 година. Все си мисля, че има някаква причина, за да ми се случват тези неща. Пък ще видим. Стискайте ми палци на 17 февруари и след това много. Няма да им се дам лесно.
А