От известно време имам стомашни проблеми и ми изписаха Хелицид-20 мг, по две таблетки сутрин на гладно (за лекуване на киселини в стомаха); преди да почна да го пия имах час при личната лекарка. С моя пуст късмет, точно на предния ден почна едно често уриниране, сърбеж на интимните части, парене при уринирането и капчици кръв. Стреснах се и личната лекарка ме прати да дам урина-резултатите не бяха хубави (личната лекарка ми спести диагнозата, но по каквото прочетох, имаше и слуз и кръв в урината ми) и ми беше изписан НорфлоХексал 400мг, половинка сутрин и половинка вечер, както и Роватинекс, три пъти на ден.
Заедно с това бях и на Спазмагол 3 пъти на ден и Espumisan easy гранули без вода, два пъти по две преди или след хранене (компот от лекарства).
Започнах лечение-но отново, пуст късмет! Още на първия ден бях ужасно зле, хванаха ме повечето нежелани реакции, дори и тези от "най-редките"-през деня бях едва-едва функционираща, но си казах-сигурно ще свикна; вечерта обаче всичко се засили, кошмар, едни халюцинации, проблеми с дишането, тикове, болки навсякъде, сърбежи, треска, дезориентация; не можех да виждам добре, всичко ми се върти (и още много други, аз трябваше да ги подчертавам на листовките после, бяха повече от половината), а не мога и да заспя, като лежа ми става по-зле...дочаквам до сутринта, малко ми разминава, взимам пак лекарствата и право при личната...докато дойде моя ред, не можех дори да говоря и не знаех на кой свят съм. Лекарката ме гледа така особено, а на мен ми е толкова зле и едвам обяснявам, а отговорът който получавам-"Нищо ти няма! Въобразяваш си, но щом се чувстваш зле, спирай да пиеш лекарствата и няма проблем."
Да, ама не! Спрях ги, всичките, сега не смея да взема нищо освен прахчетата Изпумизан...но въпреки това ставам все по-зле, а както казах, през нощта е още по-тежко. Почнаха да ми излизат едни ситни бели пъпчици по лицето и ръцете, едни мехурчета по лигавицата и по устните...викам Бърза Помощ-никакъв ефект, казаха ми "не пий лекарствата, мажи устните с мед и сода и готово". Вече 2ри ден не пия нищо, но сякаш се влошавам-болки в гърлото и кашлица, косата ми днеска я реша, тя буквално капе! Само като прокарам пръсти през нея и десетина косъма остават; в носа/секретите ми има кръв (мъничко, но пак има), черни точици по лигавицата (пак кръв, но не знам как как да ги нарека), като си чистя ушите-също малко кръв... обаче който и да попитам, каквото и да направя, не получавам никакъв отзив и съм оставена да си търпя това положение. Повече от притеснена съм, а всички около мен, като слушат какво казват лекарите почнаха и те-"Абе не е точно така, на психична основа е, ти си прочела листовката и си внушаваш"...не ми е ясно накъде отива работата, но мога да ви уверя на 100%, че не си внушавам, просто няма как да накарам хората да влязат в мен и да усетят какво ми е.
Нямам представа какво да правя, а ме е страх вече; почнах наистин като побъркана да се ровя и чета за синдрома на Стивънс Джонсън, на Лидел, още какво ли не...и при мисълта, че мога дотам да стигна, или че вече съм натам...ужас. Ще отшуми ли всичко това с времето и има ли нещо, което мога да направя?
Възрастта ми е 23 г, ръст 1.62, тегло-около 40 килограма.
Трябва да добавя, че преди по-малко от ден преди да почна лечението с тези лекарства консумирах алкохол (срам не срам)-Savoy уиски 0,2 литра от обяд докъм 5 часа следобет и вечерта няколко бири (мисля, до към 10 часа вечерта); На следващата сутрин изпих хапчетата рано, около 7 и нещо беше. (Заслужавам голямо смъмряне, вярно е, но по принцип не употребявам-това беше един извънреден случай, падна се рожден ден на приятел, което разбира се не означава, че заслужавам похвала да пия толкова). Още като бях при личната й го признах, казах й, че сигурно от това съм се изпотровила или получила толкова нежелани реакции, но тя пак ми каза "Нищо, голяма работа."
Браво на мен, и аз като децата-"Ами сега?"