Проблеми с храненето

[chocolitta]

Здравейте! Умишлено потърсих подобен форум в интернет с целта да получа съвет именно от разстояние, защото ми писна да обикалям и никъде да не ти обръщат достатъчно внимание. Както и да... Така...значи имам проблем с храненето. На 18 съм. Кво да ви кажа... не знам дали е на стресова основа или на базата на емоционалния ми дисбаланс в момента, но от месеци не мога да се храня нормално. Даже почти... изобщо. Като се замисля, може би от години датира тая моя непоносимост към храната,но от няколко месеца стана почти патологична. Мисля, ча с наближаването на кандидатстудентските изпити се появи това...или поне се увеличи. Сега съм 40 кг и имам почти всички признаци на анорексията... Всмисъл такъв, че в момента, в който се храня и ми става вкусно, изведнъж ( а това изведнъж обикновено е 3тата хапка) започва да ми се гади и или трябва да спра, или ще повърна. Даже понякога не мога да преглътна хапката си. Чувствам храната като някаква тежест... натоварване... а храненето , като работа , която трябва да свърша и да се "освободя" от него. Мисля, че излючение от т.нар. анорексия прави само фактът, че аз Не искам да слабея, не се харесвам и го осъзнавам това нещо... но все едно съм се спуснала по отвесна
улица и не мога да се спра. Не искам това повече да продължава... Кажете ми,моля ви, някакви хранителни добавки..или... Не, по скоро нещо с много по-агресивно действие , макар да зная , че всичко в организма се крепи на плавните промени и баланса,искам вече ударен метод. Имам какви ли не Q-ten-и и сиропи дето не им помня имената, но не смятам, че има някаква полза от тях. Майка ми вече се е побъркала, горката.Но сега съм студентка в друг град и няма как да ме следи, макар да е наясно с повечето неща, тъй като е стоматолог. Ето, успях даже да си разкажа автобиографията наедно с промлема Сега сте вие ) Разчитам на вас.
Пламена

[Bulgaricus]

Здравейте,

да, описано така от Вас си звучи, като че ли е анорексия.

Анорексия от латински означава единствено “загуба на апетита”.

Тя може да има различни причини, но основно и най-често не са тумори, инфекции, злоупотреба с психотропни вещества (марихуаната се брои!), а психическо разстройство или на латински Anorexia nervosa. Всички гореизброени причини са в рамките на възможното.

Приемайки, че става дума за анорексия нервоза, препоръчваната терапия е “стабилизиране на хранителното поведение в комбинация с психотерапевтично лечение”. При BMI по-малък от 13 съществува и опастност за живота (body mass index = BMI)!

Каквото и да си говорим или пишем, трябва да Ви посъветвам горещо да потърсите психологическа помощ от съгласен да я окаже трапевт и то най-скоро.

Тук искам да Ви обърна внимание на сериозността и на опастностите, които крие това заболяване с пример от моята работа, да кажем.

Вероятно се намирате на крачка от недоброволното Ви изпращане за стабилизация в болница, където това, което не можете да ядете ще Ви бъде насила и интравенозно вкарвано (протеини и електролити).

При едно такова недоброволно вкарване в болница загубвате и гражданските си права до приключване на лечението (друг е въпросът дали ще се приложи в цялата му тежест това).

Ако в рамките на “спешен случай” в моят район на работа пристигна при Вас и установя BMI по-малък от 13 във Ваш интерес ще Ви вкарам във вътрешно или психиатрично отделение, като първите 2 дни ще бъдете държана с лекарски подпис вътре, а после ще реши съдия дали да останете.

Така свършват непотърсилите лекарска помощ булимици.

Не си търсете извинение при неспособността на лекуващите да Ви помогнат. Има достатъчно сподобни хора, които могат да помогнат. Голямото усилие да ги намерите обаче остава за Вас!

Поздрави,

[chocolitta]

Не си търся извинение, по дяволите, просто пуснах една тема....
Благодаря, все пак.

[Bulgaricus]

Здравейте отново,

аз не си пиша самоцелно, нито съм измислил самостоятелно нещо от написаното. Не съм нито оригинален, нито иновативен, а просто прилагам фактите, научени и практикувани в един от най-големите европейски университети.

По-голямата част от имащите Вашите проблеми пациенти абдикират в даден момент от борбата за търсене на помощ, понеже са на мнение, че оказваната им такава или е недостатъчна или некомпетентна или непомагаща.

"ми писна да обикалям и никъде да не ти обръщат достатъчно внимание"

Моето последно изречение не води до заключението, че "не желаете да Ви се помогне и си търсите извинение", а до заключението "да не си търсите извинение в некомпетентността на досега срещнатите лекари за това <да Ви писне> да търсите помощ".

Медицинската статистика показва, че в крайна сметка не лекуващите, а лекуваните причиняват почти винаги грешка/отказване от терапията.

Тук вече много може да се спори кой какво и къде, но се надявам, че сега сте ме разбрали.

Поздрави,

[chocolitta]

И все пак, това е именно лекарски форум, нека не водим словесни атаки, макар да обичам да философствам... И, моля ви, не мога да се съглася с написаното от Вас, макар и да не е имало за цел да даде характеристика конкретно на моето поведение... Аз търся лекарска помощ ( мислите ли, че бих писала тук, ако имах и най-малкия субективизъм или склонност да "отбягвам" специализирана намеса), а относно онова , което бях споменала по-горе... става въпрос за съвсем различни мои проблеми, нямащи нищо общо с проблемите с яденето. Просто потърсих съвет тук, тъй-като смятам, че целта на този форум ...и в частност -тази тема , е именно такава. Аз отделно мога да си ходя по доктори, но "от съвет глава не боли" , разбира ...когато разсъждаваш с главата си...
ПС: Има лекари, които обичат професията си или поне чувстват себе си длъжни да дадат това, което се очаква от тях. Това са обикновено хората , с малко над минималната интелигентност на душата или емоционалността. Но има и такива търгаши, дето просто гледат да те претупат , та да влезе "следващият". Това е съвсем извън темата... А и нека не говоря на какви неща съм ставала свидетел покрай майка ми и цялата история със здравната псевдосистема.

Някак си от цялата работа... (не знам защо ) започнах да се чувствам като
"тупната" в купа пациенти, проявяващи едни и същи симптоми... с едни и същи клинични картини при едни и същи "условия" ... Не, разберете, наясно съм с проблема си... Зная, че много от хората с тоя проблем проявяват психически отпор в посока, обратна на тяхното собствено здраве... При мен не е така, защото наистина бих искала да се оправя и да си ям нормално, независимо кой, какво и по какъв начин ми го е казал. ПРоблемът е , че искам да избегна болници и т.н. , защото това значи да прекъсна следването си... Натоварено ми е до степен... че не мога да си позволя и на доктор да отида. А храната все още ми е товар... Физически

[Bulgaricus]

Да. И аз предлагам да не полемизираме, нито има време, нито смъсъл за това. За съжаление това са основните медицински начини на работа - да бъдете лекувана като "кюп"от други по начин, който е показал за мнозинството от кюпа най-добър възможен резултат.

А Вие какво следвате?

[chocolitta]

Английска филология (СУ) По 8 часа на ден са ни лекциите, а в останалото време пишеш домашни и никога не ги свършваш докрай...

[hurryup]

Здравейте! За първи път пиша във форум, но мисля, че имам сериозен проблем. На 23 години съм, 174 см, 53 кг. От известно време почти не ям. НЕ защото искам да съм слаба, а защото ме е страх, че храната може да е развалена да ми стане зле, да повърна, да ми се гади или да имам други стомашни проблеми. Вманиачено следя срока на годност на храната и вида й. Не ям едно и също ядене два пъти. Не ям в ресторанти, защото си представям всякакви ужасии. Освен не обичам да излизам, защото може да ми прилошее. Ходя на работа, но постоянно се чудя дали няма да ми стане нещо.
Страх ме е също от затворени пространства и ходя почти само пеша, защото в градския транспорт има много хора и ако вляза няма да мога да изляза, ако ми стане зле.
Знам, че трябва да ям и ми е вкусно, но после си въобразявам, че ми прилошава.

[Bulgaricus]

Здравейте!

По тези проблеми, които са свързани трябва да вземете мерки, преди да са Ви нанесли щети.

Първото, което трябва да направите е да разберете, че имате проблем.

Второто е да вземете мерки, за да гарантирате, че по време на оздравяването Ви няма да "умрете от глад". За тази цел можете да се храните с оригинално опаковани храни.

Терапия трябва да се извърши от специалист. Има конфронтационна терапия, но тя не винаги е най-добрата. С психоанализа може да се каже как се е стигнало до тези две фобии.

Във форум психотерапия не може да се прави.

Поздрави,